Петък, 13 юни, 2014 година, 10-а клас имат български език и литература, но кабинетът е препълнен с ученици, учители и гости. С притаен дъх чакаме биенето на звънеца. Приканващ звън, вратата се отваря и...
"ИЗНЕНАДААААА!!!"
Димитър Кичуков се дръпва стъписан назад, за миг в очите му се чете объркване - "Дали не влязох в друга стая?" Но когато ръкоплясканията бурно го посрещат, на лицето му грейва така познатата усмивка. Затваря вратата на класната стая и започва последният му, прощален час с този клас, в това училище, след три десетилетия себераздаване...
В края на часа два букета от яркочервени рози грейват в прегръдките на Димитър Кичуков и инж. Даниела Стоянова - за която тази година също е последна като учител в гимназията. Красивата цветна феерия не успява да скрие сълзите в очите им...
Милото изпращане бе подготвено от 10-а клас и Дияна Абрамова и ни накара да се посмеем, да се просълзим, да се почувстваме малко по-добри и малко по-тъжни...
Довиждане, Учителю! Ще ни липсват много дребната ти фигура, тихият ти глас и огромното ти присъствие в това училище. Радвай се на така дългочаканата почивка и знай, че те обичаме!
Снимки: Камелия Деновска
