Подслон за пострадалите от наводнението

Вчера след 18.20 Професионална гимназия по транспорт "Коста Петров", с. Борован официално отвори врати за да посреща пострадали хора от наводненото в с. Нивянин. Това действие беше осъществено по молба на кмета на Община Борован - Десислава Тодорова. Поради различни достоверни и недостоверни публикации, изтекли в социалната мрежа, аз, Десислава Николова - директор на ПГТ "Коста Петров" с. Борован, държа да подчертая, че жителите на с. Нивянин бяха неколкократно умолявани от кмета да напуснат населеното място, поради опасност от спукване на стената на язовира в с. Малорад. Лично аз бях помолена към 12 часа на обяд да имам готовност за приемане на евакуирани хора. От този момент настъпи човешката драма, на която бях свидетел до късно през нощта. На хората им е трудно да оставят своята собственост, па макар да е залята или порутена от убийствена вода. Те са дали живота си и са отделяли от залъка си, за да съградят своите домове, всяка вещ, та дори и тухлите са тяхното минало и настояще. Трудно е човек да обърне гръб на основите в живота си, да махне с лека ръка и да замине покъщината си. Дори би пожертвал и себе си с мисълта, че би спасил нещо от природната стихия, с която никой не може да се пребори. Да, това е ценностната система на всички хора, които не са искали да напуснат домовете си и населеното си място - до последно, под заплахата на още прииждаща вода, но с негаснеща надежда, че биха спасили или опазили домовете си. Не би следвало да течат коментари и информация в пространството, че никой не е направил нищо от община Борован, или, че хората са оставени едва ли не да се удавят в Нивянин.
Лично аз, Десислава Николова, Тихомир Тановски, Валентин Врачовски, Соня Гечева направихме невъзможното и настанихме в ПГТ „Коста Петров“ 18 пострадали от наводнението в Нивянин. Училището отвори вратите си за да посрещне деца, бременни жени и възрастни хора с деменция и инсулти, трудно подвижни, тънещи в нищетата и мизерията на 130 лева заплата, разделена на тричленно семейство. Ако можеше с магическа пръчка да бъдат всички назначени на работа от кмета и всеки да е на заплата - това щеше да е най-голямото щастие, но уви и тя със сетни сили се стреми поне един от семейство да работи и да има поне хляб на масата. Евакуираните семейсва бяха извозени от общинските автобуси, беше им осигурена храна и всичко това се случваше под зоркото око на Десислава Тодорова.
Пиша всичко това, защото от изминалата нощ сърцето ми беше разкъсано на 18 части, като всяка остана с хората, настанени при нас и е крайно обидно да текат какви ли не коментари, от кой ли не, без да е видял с очите си умиращата надежда, удавеното минало, настояще и бъдеще.

Десислава Николова